Hanouneh feat Promoe – Real gaza me seh! by Promoe

Еваларка за песента :)

Преди време, разглеждах един от българските сайтове за ресурси за PHP и попаднах на една умопомрачителна функция която ме изплаши!

Предназначението на функцията беше да вземе изречение, и да го върне N брой думи.
Може би вече всички се досетихте, че това става с използването на for(); цикъл, ето една алтернатива от мен.

П.С. Ще се радвам, ако има feedback отностно функцията :)

/**
* Return $limit words from $text, and add $append after it;
*
* @Example:
* echo cut($text, 6); // array_slice() returns the sequence of first six elements
* echo cut($text, array(0,6)); // array_slice() returns the sequence of six elements
* echo cut($text, array(1,6)); // returns the sequence of elements from 1 to 6 elements
*
* @param string $text
* @param int $limit / array($offset, $limit)
* @param string $append
* @return string
*/
function cut($text, $limit, $append = null){
return implode(" ", array_slice(explode(" ", $text), (is_array($limit))?$limit[0]:0, (is_array($limit))?$limit[1]:$limit)) . $append;
}

Както и сами се досещате от заглавието на книгата, трудното не е толкова трудно.
Въпреки, че книгата е предназначена за учениците в гимназиите по „Строителство, Архитектура и Геодезия“, тя също е подходяща за всички които желаят да се научат да работят с Auto Cad, нещата са обяснени на достъпен за всеки език и са стъпка по стъпка, ще се запознаете и с интерфейса, основите на програмата и развихрете вашето любопитство и талант.
Книгата е написана от инж. Петър Петров, човек с дългогодишна практика в чертането на Auto Cad, над 8 години.
Дизайнът на книгата, не е нещо особенно, но не това е важното, по-важното е, че ще научите кое, как се прави, книгата съвсем не покрива всички аспекти на чертането с Auto Cad, но ще научите как без проблеми и трудности да направите вашите чертежи или това което желаете с лекота, сякаш работите на Auto Cad от дълги години.

Книгата е с тегло 200г, меки корици и с 152 страници, размерите и са 20.5 x 14.5 (см)

Книгата може да бъде намерена по два начини:
1. От тук или тук.
2. Книжарниците от веригата „Хеликон“.

Ако не успеете да се сдобиете с нея, можете да се обърнете към мен, за съдействие.

П.С. Ако има заинтересовани, мога да измислим нещо за няколко видео урока, на тема работа с Auto Cad.

Мара на всички :)

След като болното ми (, безвъзратно загубено ) и побъркано мозъче, не може да измисли една свястна тема за публикация, реших да приложа следните (не)адекватни мерки.
Казвате каква статия желаете да прочетете и до 1 седмица ще е имате написана и публикувана в блога ми, подробно и с картинки :)
Също така може да разменим публикации, така че хвърляйте оферти, бира ще има за всички :)

Събуждам се,
от приятна мелодия на Form Minor – Remember Тhe Name, в изпълнение на мобилния ми телефон Sony Ericsson K320i, след малко трябва да излизам за работа, това е нормално както всяка сутрин, обличам се, мия си очите, всичко както трябва да си е сутрин.

Отивам на спирката да си хвана трамвая за първи и последен път тази седмица, на кръстовището ме хваща светофара, и видях как трамваят с който трябваше да се стигна до офиса, мина пред очите ми и изчезна в далечината… (разни реплики по отношение на майки, сестри, лели и т.н.).
Е вече стигнах до спирката макар и малко късно, явно пак ще трябва да чакам, за мое нещастие 10 мин.

Докато чакам реших поне да закуся тъй като рядко ми се случва това действие на последък, реших да си припомня младите години и да разбера на ново вкусът на пирожките, естествено не това беше най интересно, по интересните неща бяха че дойде следващия трамвай, и имаше място в самия трамвай, това е невероятно рано сутринта, преди 10:00. Няма да споменавам за премеждието ми с „Батмана“ на трамвая, който имаше желание да ми такова майката на вратата на трамвая, бързайки да си вземе закуска, но не това беше най-интересното.

Тъй като от доста одавна не ми бяха задавали въпроси от типа – „Имаш ли нещо забранено в теб?“, „Наркотици имаш ли в теб?“, стигнах до офиса, и докато си допушвах цигарата, за да не е хвърлям че и те станаха скъпи, все пак нали „живеем в държавата на скъпите цигари и евтините *урви“, цитат по памет от хип-хоп песен, и тука е най-интересно.. бам ново 20.
След секунди чувам глас,
- Лейтенант (еди кой си), 4-то РПУ.

За секунди през главата ми като на кино лента преминаха, хилядите спомени за предишните ми отвличания от извънземни проверки, и естествено силното ми желание за бърза и без болезнена смърт. Естествено претупахме с тях, все пак беше хубаво че не трябваше да си събирам цигарите от земята 20 мин,  между временно докато все пак ме проверяваше, за наркотици и скрит огнестрелни оръжия, на ред бяха въпроси с подвеждаща цел,  глупав начин да ми кажат – „абе де признай си … носиш ли нещо, бла бла…“
Отговорът на този им въпрос беше.
- Е как да нося, първо дето ме спират колегите на всяко кръстовище, втори не ми треа да нося, щото не ползвам.

Вече минахме на вълната да отворя раницата, че да не нося бомба да ги взривя… ^–^ GOD DAMN… разкриха ме, викам си ся, ама нема начин трябва да отворя чантата. Все едно не беше хубаво идея се заяждам с тях, погледна в чантата, между временно проверка ми беше готова, естествено чист като момина сълза, почти. Затворих си раницата и с трепета на сърцето от факта че за малко ми се размина, за малко да видят РПГ-то което бях сложил в чантана ^_^, отидох на работа в понеделник сутринта.

Части от този текст съдържа нелепо използване на измислени художествени елементи, приликата с лица и събития е случайна.

P.S. Моля имайте на предвид че автора е малко неграмотен, така че не му се сърдете много.