Ще мине време, преди да дойде края,
любовта е болка, а аз немога да си трая,
оставам същия, дори и без сърце,
предава ме то, а аз падам на колене,
продължавам напред, колкото и да боли,
искам да кажа – сърцето ми не се продава за пари,
всеки ден се предавам, изправям, продължавам и наранявам,
със всеки минал ден се мразя,
всеки ден почвата под краката ми газя,
но помня че накрая, любовта се превръща в омраза,
бавна и чужда за моето сърце зараза,
изпадам отново в глупава проза,
а истината за мене е проста,
всеки проблем в човешките отношения на улицата,
се решава със смърта на проблема – както при кучетата.
П.С. Породено от лириката на Бате Сашо a.k.a Methaphorce, евала велик си :) А всички който са си направили труда да прочет това поне 1 път, могат да последват линка който дадох преди малко към блога набате Сашо, и да чуят песента, която ме накара да седна и да напиша нещо.
