Винаги ще гледам назад..

Седя и те гледам толкова красива, искам толкова много неща да направя, но… няма, няма е любовта, неможе така! Обръщам се назад и пак те виждам, по-красива от всякога, не искам всичко това да свършва, въпреки лошите моменти, въпреки всичко…

Чуствам се сигурен, когато съм с теб, чуствам се жив. Не, не искам, не искам… да си тръгваш, искам да те виждам всеки ден, но също така и не искам.

С всеки изминал ден, до денят в който ти си тръгваш, все повече започваш да ми липсваш… а си още тука, още от сега. Помня преди, когато всеки ден крещях – Тръгни си, тръгни си !

Оставам тук, с тъжни очи, гледам стари снимки, и си спомням красиви дни. Знам изгубените са те, но знам че също и с теб продължава да боли, за всеки един ден от нашата раздяла, за всеки ден, когато беше другаде с друг.

Дойде деня и ти си тръгна, а аз не изпитвах нищо, отдавна не изпитвам каквото и да е с моето сърце. И сега разбрах, че отдавна спрях да те обичам, с теб или без света ми е все така красив, но вече той е много по-спокоен.

Винаги ще гледам назад, ще виждам моите грешки, ще се опитвам да не ги повтарям, ще продължавам да се радвам.

Tags:

This entry was posted on февруари 14th, 2010 and is filed under Лични. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response or Trackback from your own site.