Днес около 11:00ч. се състоя визитата на примиера Бойко Борисов в гр. Девня по случай откриването на нова инсталация в „Солвей соди“. Освен предварително обявените за  разискване въпроси, бяха изведени на дневен ред и въпроси, свързани с българското образование. За изненада на г-н премиера на мястото го очакваха и 32ма студенти, представители на Колеж по туризъм-Варна. Бе му връчено писмо, в което едни от главните въпроси са защо колежът по туризъм остава без сграда и над 650 студенти са застрашени от насилствено прекратяване на образованието си, защо няма алтернативи за преместване на колежа в друга сграда, и защо бившата сграда е продадена на брата на един от бившите ни министри. На тези въпроси, както и редица други, студенти и преподаватели ще продължават да изискват отговор. Г-н Борисов само отбеляза, че ще разгледа въпроса и ‘заръча’ на един от колегите си да предаде писмото на съответното министерство, вместо сам да се заеме с поставената му задача. Копия на писмото бяха раздадени и на присъстващите медии, но те предпочетоха да не отразят въпроса, дори и с едно изречение. Надяваме се скоро да има отзиви от присъствието на колежа в Девня. Ако не, има други институции и медии, които с радост, ще поровят в архивите на продажбите на държавна собственост, каквато е сградата на колежа и ще разният въпроса. И така с продадена сграда, с подвизаване под чуждия покрив на НУИ „Добри Христов“ скоро при невземане на мерки колежани оставаме без образование, защото ни гонят и от тази сграда.

Допълнителна информация по темата: http://moreto.net/novini.php?n=82636&p=2

Петя Христова

Мамка му…
Възможно ли е това, да се чудиш по 5 минути от къде да пресечеш улицата без да се изцапаш?
Принципно не би трябвало, дори и за една секунда да се замисля човек, просто пресича (изкл. оглеждането за преминаващи с висока скорост МПС-та), но това са само мечтите, и то ако някой си е свършил работата. И този път снегът ни изненада, а пък и след промените на климата през последните няколко години, наистина вече си е изненада – че през декември, вали сняг. Представям си какво ще казвам след 10-15 години на децата ми – „Ех, деца вие непомните, но татко ви помни времето, когато през декември валеше сняг“.

Явно хората който отговорят за почисването на улиците, си мислят че ние можем да лети, прескачаме кални локви или че просто си носим гумените ботуши, и за това трябва все пак да можем да преминем улицата, въпреки че те са непочистени. Хубавото на бул. Витоша е че поне минават трамвай, и тъй като булеварда е пешеходна зона, успяваш все пак с няколко хиляди скока да се стигнеш до мястото за което си тръгнал.

Преди 10-15 минути разбрах, каква дилема е мисленето как да преминеш от другата страна на булеварда, сложността на проблема може да се опише с уравнение от висшата математика, а ако си и слаб по математика, тогава си умираш на тротоара.

За бога, не съм алпинист, водолаз или рибар, че да имам под ръка живото спасяваща екипировка или поне гумени ботуши под ръка, за да мога да оцелея на улицата ако на вас ви харесва да ходите с гумени ботуши на работа, на мен ми е цел номер 1 в живота..

Хайде сега, се вземете в ръце… и започнете да чистите любимия ви град, че на село при кравите е по-чисто.

Ако решите да обнивите StatPress до версия 1.3.3, има вероятност да възникне фатална грешка.

Вашите варианти са два:

• да изчакате следващо обновление, най-вероятно 1.3.4, с оправен проблем
• да поправите ръчно проблема

Ръчно коригиране на проблема:

1. отваряме файла : /wp-content/plugins/statpress/statpress.php.
2. търсим ред 154, или следния текст : iri_checkExport()
3. премахва символите маркирани с червено на следния скрийншот

И… voi·là вече работи :)

Ден: незнам си кой, около 04:00…

Четири часът през ноща, решавам кръстословица и размишлявам за нещата от живота, за любовта, омразата и предателството…

Как се чувствам, какво, и към кой изпитвам нещо – незная, обичам, а мен не ме обичат, но нямам право да виня, сам си докарах болката до главата. Иска ми се да върна времето назад, но немога, а дори и да можех, сигурно ли е че няма същите грешки да направя?

Всички казват че любовта е най-великото чувство, Шекспир даже е каза – „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват“. А аз питам, когато е казал тази мисъл бил ли е влюбен? Ако да споделено или несподелено е било, и знаел ли е любовта какво бреме е ?

Да! любовта е красиво, нежно и невероятно чувство, но за нея са нужни двама… а когато единият го няма – какво правим, или ако е тук в съседната стая, но иска да е някъде другаде, с някой друг…
Струва ли си, да жертваш най-ценното – сърцето си, за да опиташ да разбереш парадоксът на човешките чувства и отношения? Всъщност нещата са прости, много прости, просто ние излишно си навличаме неприятности като ги усложняваме.

Хората казват че рано или късно, всичко се връща, преди време аз бях този който без капка жал разби сърцето на един специален човек… и сега заради тази моя глупава постъпка ли ми се връща това?

Ако за всяка секунда болка и тъга, която съм причинил през живота си на околните, ми се връщат само по две секунди от същото, тогава трябва да страдам до края на живота си, че даже и след това… Колко време още, ще причинявам болка и тъга на околните хора, и за това ли съм се родил?

Тъжно е… като погледна назад и видя че повечето от времето през което съм живял, или съществувал, ако изхождаме от мисълта на Шекспир, съм причинявал повече страдания, от колкото радост. След толкова време чак сега разбирам, колко крехки са чувствата на един човек, чак сега разбирам колко тънка е границата между любовта и омразата.

Ясно е, разбрах! Чувствата се красиви и крехки, но забога нужно ли е цялата тази болка да е реалност. Интересува ме каква е същността на болката, и каква е нейната цел?
Не искам вече тази болка, искам раната да зарастне… но кога? Незная.
Може би когато спра да гледам в миналото и да живея в него. Немога вечно да плача преди да заспя, немога дори и в момента сълзите си да сдържа, но трябва защото…
Но всъщност и аз незнам защо.

P.S. Зная че съм малко неграмотен ;) но помогнете ако желате ;)

Миналата седмица отивам да взема г-жа Христова от работа, хващаме си ние трамвайчето да се прибираме и след няколко спирки – БИНГООО!!,  качва се контрола… поспорих малко със жената,  послушах е как псуша като гневен каруцар и в крайна сметка решихме да слезем от трамвая, тъкмо пък ще отидем и до един приятел, да ама не, с приятеля не стана – нямаше го в тях, което беше жалко. Решихме да отидем на кафе… във Виенската сладкарница на Дондуков и В.Левски. Цените бяха по-ниски от тези които очаквахме,  но това са малки подробности, след кафето си тръгваме, отиваме на спирката и там какво да видя… ем и вие можете да видиме снимките и ще разберете ко съм видя.

Снимка 1

Снимка 2

Снимка 3

Хайде сега разгледайте снимките и обърнете внимание на снимка с номер 3,  и най-вече това което е в цитата на ред 3-ти, след първото жълто каре.

„максимум усилия за минимален ефект“… ъъъ… ай сиктер от тука, само аз ли си мисля че трябва да е обратното „минимум усилия за максимален ефект „, но иначе улучиха БИНГОООООООООООООООО, много е готино, това което са казали…  ти даваш всичко от себе си, най-вече парите си, за кафета, колички, храна,рушвети,а да не говорим че си учил дълги нощи, карал си многооо време.. и накрая дори и да си вземеш изпита… ти все пак не можеш да караш..

Нали системата е „максимум усилия за минимален ефект“ :)