След около 3-4 дни работа,
завърши кодирането на дизайна на Имоти Монтана страниците са успешно кодирани, големината на една страница HTML + CSS e ~15KB.

До една-две седмици, ще има готова бета версия на сайта, който желае да се включи в бета тестовете, моля да остави коментар на статията.

Мараба ;)

Отдавна не съм писал, не че има за какво де, но реших да си направя един wishlist, разбира се нещата няма да са подредени по важност :)

Почти Бъдни вечер е, последен работен ден за тази година, изхождайки от този факт, значи е време блудния син да се завърне в бащината къща. Голям празник за всички особенно за брат ми, тъй като всеки път когато се прибера в родното място, това си е един вид празник, и брат ми е доволен от трапезата която има всеки път, но не това е темата на публикацията, така че по-същество.

Традиционно за транспорт из различните части на България използвам влак, някой път и автобус, ако няма ж.п. гара близо до мястото където искам да отида. Та днес поглеждам сайта на БДЖ със силната надежда да успея да видя разписанието за маршрута, София – Монтана, и тайни надежди да няма промени в разписанията. Избрах търсенето на маршрута и шок!!! два пъти сървърчето издъхна, но на третия път видях промените в часовете на тръгване и пристигане на влаковете накратко споделено:

Влак 1: [07:15] София – Бойчиновци – Монтана [09:58] – времетраене: 2:43ч. Тук разликата спрямо старото разписание не мога да кажа, тъй като не съм сигурен дали преди имаше такъв влак.

Влак 2: [09:05] София – Мездра – Монтана [12:28] – времетраене: 03:23. Тук разликата е сорта на 10-20 мин, по-бързо от старото разписание. въпреки че не съм много сигурен дали пак беше същия маршрута.

Влак 3: [12:25] София – Бойчиновци – Монтана [15:30] – времетраене: 03:05. Също от порядъка на 10-20 мин разлика в полза на това разписание.

Влак 4: [16:25] София – Бойчиновци – Монтана [19:01] – времетраене: 02:36. Тук промените… са около 15 минути.

Влак 5: [19:10] София – Бойчиновци – Монтана [22:07] – времетраене: 02:57. промените по-този са 15 мин по-бързо :)

Така че аз мога единствено да се радвам за това че влаковете от София за Монтана вече се вдижат по-бързо от преди. Въпреки че в повечето влакове е малко…. м…меланхолично, ще продължавам да пътувам с влак :)

Ден: незнам си кой, около 04:00…

Четири часът през ноща, решавам кръстословица и размишлявам за нещата от живота, за любовта, омразата и предателството…

Как се чувствам, какво, и към кой изпитвам нещо – незная, обичам, а мен не ме обичат, но нямам право да виня, сам си докарах болката до главата. Иска ми се да върна времето назад, но немога, а дори и да можех, сигурно ли е че няма същите грешки да направя?

Всички казват че любовта е най-великото чувство, Шекспир даже е каза – „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват“. А аз питам, когато е казал тази мисъл бил ли е влюбен? Ако да споделено или несподелено е било, и знаел ли е любовта какво бреме е ?

Да! любовта е красиво, нежно и невероятно чувство, но за нея са нужни двама… а когато единият го няма – какво правим, или ако е тук в съседната стая, но иска да е някъде другаде, с някой друг…
Струва ли си, да жертваш най-ценното – сърцето си, за да опиташ да разбереш парадоксът на човешките чувства и отношения? Всъщност нещата са прости, много прости, просто ние излишно си навличаме неприятности като ги усложняваме.

Хората казват че рано или късно, всичко се връща, преди време аз бях този който без капка жал разби сърцето на един специален човек… и сега заради тази моя глупава постъпка ли ми се връща това?

Ако за всяка секунда болка и тъга, която съм причинил през живота си на околните, ми се връщат само по две секунди от същото, тогава трябва да страдам до края на живота си, че даже и след това… Колко време още, ще причинявам болка и тъга на околните хора, и за това ли съм се родил?

Тъжно е… като погледна назад и видя че повечето от времето през което съм живял, или съществувал, ако изхождаме от мисълта на Шекспир, съм причинявал повече страдания, от колкото радост. След толкова време чак сега разбирам, колко крехки са чувствата на един човек, чак сега разбирам колко тънка е границата между любовта и омразата.

Ясно е, разбрах! Чувствата се красиви и крехки, но забога нужно ли е цялата тази болка да е реалност. Интересува ме каква е същността на болката, и каква е нейната цел?
Не искам вече тази болка, искам раната да зарастне… но кога? Незная.
Може би когато спра да гледам в миналото и да живея в него. Немога вечно да плача преди да заспя, немога дори и в момента сълзите си да сдържа, но трябва защото…
Но всъщност и аз незнам защо.

P.S. Зная че съм малко неграмотен ;) но помогнете ако желате ;)

Вече сме събота, остава един ден преди края на седмицата, а тя беше толкова хубава…
Жалко че трябва тя да се отиде, и аз пак да бъда както преди, тъжен човек без мечти, беше толкова хубаво да мечтая да се случат някой неща, беше невероятно…
Всяко начало все някога има своят край, някак ще успея да намеря още нещо за което да мечтая, може би за моето щастие да бъде реалност преди да умра.

За изминалата седмица се случиха редица приятно и не чак толкова приятни неща, но живота е компилация от хубави и лоши моменти.

Така за изминалата седмица започнах все повече да обичам работата си, но да мразя клиентите си :) Шегувам се разбира се, но има случай в който те си мислят че знаят какво е най-добро за техния уеб сайт, а ние сме тези при които те идват, за да им направи уеб сайт.

Но.. това което си заслужава да се каже за изминалата ми седмица е това че се сдобих с, LENOVO ThinkPad SL500, WI-FI рутер D-LINK DIR-300 и HAMA C2 15,4″ BLACK е вярно малко на кредитче, но какво да се прави, надявам се да потръгнат нещата с личните проекти които с приятели планираме, само дето мисля че ще ни трябва един добър уеб дизайнер, но сека по същество ;)